Новини‎ > ‎

КАКВО СЕ СЛУЧВА?!

публикувано 5.10.2012 г., 0:45 ч. от Vesi Stefanova   [ актуализирано 20.11.2012 г., 8:57 ч. от izvorche bg ]

Здравейте!

Както вече знаете, ние тръгваме на обиколка из европейските екоселища като доброволци, за да съберем опитности и знания, свързани с перма земеделието и живеенето в общност. Тези дни се срещаме с различни хора и всички ни питат, какво всъщност се е случило и защо оставяме Изворче. Решихме да напишем тук отговорът на въпроса, за да не стават недоразумения. И така…

Косьо: през годините се случиха много прекрасни неща, натрупах опит в строителството с естествени материали, работата с кон и пчели, както и в саденето на дървета и зеленчуци. Опознах много страни на собствената си личност, които до този момент бяха неизвестни за мен – поставен в критични и нестандартни ситуации се научих да бъда гъвкав и най-вече придобих самочувствието, че мога да творя почти всичко, вярвайки, че правя добро и вдъхновен от Любовта. В началото в главата ми бяха леко объркани понятията фанатизъм и принципи. От сегашната си гледна точка разбирам, че съм отблъснал много хора и потенциални съседи с поведението си. В същото време в мен изкристализираха принципи за щастливо семейно щастие и живот в общност, зад които стоя и сега.  За съжаление, опитът ни за създаване на общност не е от най-успешните. Направихме разни и разнообразни базови грешки, като например: поставихме личното над общото в йерархията на ценностите; не намирахме достатъчно време да се събираме заедно и да се веселим, пеем и храним заедно; не създадохме обща ясна визия, мисия и цел за селището; не се обединихме около общи споразумения, не си подписахме устав, не създадохме сдружение (за общите проекти, училище за децата и др.). Заселихме се по различно време и така се наложи всеки да компенсира липсата на помощ от съседа с пари. Поради липсата на съгласуван начин за избиране на нови заселници, се стигна до сериозни конфликти по отношение на достъп до ресурси, пътища, използване на машини и пр. Някой от съседите вярваха, че понеже сме прочели едни и същи книги (книгите на Вл. Мегре), няма нужда от установяване на съглашения и правила. Все още животът ме среща с хора, които се заселват на нови места из България и вярват в същото…

Заселихме се на място, което не беше добре проучено – вода, почва, ветрове, достъп. Най-вече ми липсваше чувство за общност и заедност. Поемам своята отговорност за допуснатите грешки, но продължавам да търся хората и мястото, където горните грешки няма да бъдат допуснати, а ще сътворим заедно място, което ще радва и децата ни. Къщата и мястото са свободни за нови стопани.


Благодарим на всички, които през годините помогнаха с дарения, труд, и идеи. Дърветата, които са посадените на мястото остават и след нас. Само това да беше, пак щеше да си струва. Благодарим!

Comments