Черен оман - Symphytum officinale L.



Черен оман – призрак излязал от древните вещерски книги

 

-Хей Арно eла с мен... сега ще видиш нещо което тук не се случва всеки ден.

Арно бе е един от приключенците французи дошъл с колело от Франция като доброволец в „Изворче”.

Спряхме до каруцата и аз леко нервно започнах да приготвям такъмите на Калоян за да го впрегна. И преди бях впрягал необучени за целта коне, и знаех че всеки път има риск...

 

Докарах милото конче. Сложих му юздата и кошума. Арно помагаше с любопитство.

-          Арно моля Те отдръпни се сега че коня е малко нервен и не знам как ще реагира...

 

Стоях с гръб към каруцата и държах юздата в ръка. Коня се подплаши от нещо и побягна. Стиснах юздата за да го спра, но всъщност загубих равновесие и паднах между коня и каруцата. Там вече не помня, но някак си съм паднал под каруцата. Тя ме премаза мина с колела през главата ми, а металните болтове изпочупиха ребрата ми и нанесоха дълбоки рани.

 

Е нямаше да Ви занимавам с цялата тази история ако не беше Черния Оман.

 

Чух около себе си разтрвожени гласове на съседа и Арно. Чудеха се жив ли съм. Какво да ме правят. Съвзех се много ме болеше. Чувствах се натъртен и потрошен и не знаех какви точно са травмите. Наредих им да не викат линейка. Помолих ги да напикаят раните макар и да не знаех колко са дълбоки.

 

Арно си носеше „случайно” от Франция цяла чанта с уникални билки и имаше няколко изненади за менJ Аз си бях събрал „случайно” половин чувал корен от Черен оман седмица преди инцидента.

 

-          Краси събери живоляк и ми го донеси уфф...- изфъфлих аз. Лицето ми бе наред.

-          Арно моля Те донеси платнището и с другите двама доброволци ме пренесте на сянка.  Слънцето изпичаше прашните ми рани. Коня бе избягал в съседно село и Краси тръгна да го търси.

Пренесоха ме на сянка до къщата. Трудно дишах и не виждах как ще отида до тоалетна ако се наложи.

Арно сложи в раните сдъвкан бял равнец и живовлек. След това капна какпки от семки на грейфрут.

-          Подай сега Черния оман. Сдъвках го и го накарах да го наложи върху счупените и навхнати места.

-          Коси нося от Франция един елексир който ползвам при спортуване и големи натоварвания.

-          ок Арно дай...

-          Ето ти и шоколадJ

Ядох лакомо шоколада и елексира. На Арно му трепереше ръката докато ми го да ваше явно му беше много ценен. След полвин час Краси докара коня. От този елексир(алкохолна тинктура от корен на жълта тинтява бран от Алпите), станах и отидох до коня. Погалих го. Извиних му се че съм пропуснял няколко стъпки в обучението му по впрягане и му дадох зобче.

Налагахме с гореизброените билки няколко дена. Арно бе много грижовен и сменяше често билките. От София дойде и Таня и Тя продължи да ме обгрижва след като с Арно се сбогувахме. Те продължаваха за Гърция. Раните бяха по-добре, а навяхваниата и счупванията се оправиха за около две седмици. Скарахме се с Таня и аз заминах на морето. Там раните ми заздравяха от морската вода. Черния оман ускори оздравяването ми заедно с другите билки в пъти в сравнвние с стандартната лекарска практика. Раните задравяха без зашиване при условие че бяха отворени 2-3 сантиметра. Белези останаха, но по малки отколкото след зашиване.

 

Благодаря на Черния Оман и другите билки, Арно и всички които се погрижиха за мен.

Тази случка бе ключов знак за мен и впоследствие се оказа че правилно съм разбрал посланието и.

Сега дописвам тази история с облекчение защото съм сигурен че част от смисъла на случката бе да повярваме в силата на билките и този опит да бъде споделен с повече хора...

 

Comments