Един обикновен ден на Изворче

Или как протича ежедневието ни:
Привет приятели! 
Вероятно част от вас ни се чудят на "акъла", защо и много защо правим различно от останалите хора. Тази тема е дълга и сега няма да я разисквам.
Но често ни питат как протича един ден  тук на Изворче и ще опиша днешния.
Сутринта се събудихме с Алекс преди децата. Разбрахме се, че ще потичаме. Обиколихме на бегом до реката и обратно. Казахме си по път позитивни формули и утвърждения.
Спряхме до новият ни кладенец и поговорихме с водата да е чиста и изобилна.
Направихме си заедно упражнения и поздравихме децата си с новия ден. След кратка закуска с плодове, с децата събрахме в количка камъни, които останаха от ремонта пред къщата и ги преместихме на "склад" до една лозичка да и дават топлина и през нощта събрана през деня от слънцето,  за да зрее добре гроздето. Алекс междувремено наряза дърва за огрев с трион. Децата много ентусиазирани събираха малки камъни и помагаха- поредната за тях обща с нас игра.
Усетихме неприятен мирис и забелязахме че трактор на около 500м от нас разпръсква някаква течност по нивата. Миришеше неприятно и заподозряхме, че може да е вреден за дишане химикал.
С Алекс решихме тя да продължи да прави в къщата Здравословен микс- продукт на малкия ни семеен бизнес, а ние с децата, колата и ремаркето да отидем на реката за глина,  с която ще правим ремонт на къщата. Децата усърдно копаха с малки лопатки и всеки според желанието и възможностите си натовари глина в ремаркето.
Пътят се оказа препречен от паднало сухо дърво и с децата го нарязахме и с благодарност го прибрахме за огрев. 
Като се върнахме, Алекс ни посрещна с конопено мляко  в различни варианти -(с рожков беше особено вкусно). Тук някъде телефонът ми позвъни и получихме поръчка за здравословните ни продукти от много позитивно звучаща дама от София. Поговорих и с приятел по телефона на теми ток от слънчеви панели и строителство с естествени материали. После  заедно с Алекс посадихме лука и  чесъна. Индияна заспа на люлката пред къщата.
Докато ние садихме, Люблян смени няколко игри- гледа ни, разнася телефона на Алекс, пързаля се на пързалката, опитва се да реже дърва. Залових се да слагам предпазни спирални мрежички на малките ябълкови дървета, но слънцето бързо "натежа"  към югозападния хоризонт- там е пирамидалния хълм на Дервиш могила отдалечен на около 50-60 километра птичи полет от нас. Слънцето за кратко разигра прекрасни цветни пламъчета по вътрешността на къщата и отиде да грее с любовта си съществата живеещи на други места по Земята.
Вечерта хапнахме зелена салата с лимец и зехтин, лимон и сурова елда с добавка от микс на слънчоглед, босилек, лимон и др.
Измихме вечерта децата с вода от кладенеца ни стоплена на печката на дърва. Алекс им почете от няколко книжки различни истории,  една от които бе за кехлибара и историята му.
Тук някъде денят завършва с приятно чувство от отминалия, за нас нормален ден.
Всъщност всеки ден при нас е неповторим и малко ди прилича д останалите.
Но това го осъзнаваме когато си спомним за хубавите моменти преь деня с Любов и Благодарност.
Пожелаваме ви приятели и вашоте дни да са щастливи, осмислени и различни! :)
Comments