Естествено отглеждане на дете - статия на Алекс

                                      
Статия от Алекс списание Алтернатива 2015г.

Естественото отглеждане на дете е нещо съвсем естествено, стига да спреш зависимостта си от компетентното мнение на приятели, роднини, възпитатели и лекари и дойдеш на себе си. Идването на себе си може да бъде продължителен процес, а може и да стане с един скок – „квантов“, както се случи при нас. Първо, след като Коси беше прочел книгите на Мегре от поредицата „Звънтящите кедри на Русия“, които не само че го бяха вдъхновили, но и го бяха накарали да напусне големия град, за да започне  нов живот близо до природата, и втори път, когато пътищата ни се пресякоха, за да се слеят в един общ път и аз го последвах, за да сбъдваме заедно мечтата си за по-чист, здрав, щастлив и устойчив начин на живот. Такъв живот желаем и за останалите.

С Коси се запознахме в края на декември на 2012 г., след 3 месеца се събрахме, а след още 3 вече носех нов живот в себе си – нашето естетствено продължение, Индияна, сина ни, който освети нашата Любов.  След първия ни стоп заедно до места на добротворци из България Коси ме заведе на Изворче – родово имение в полите на Странджа близо до Елхово, където той винаги си е мечтал да създаде пространство на Любовта за своето семейство. От този момент нататък аз останах завинаги запленена от това място. Там се чувствах по-жива отвсякога и най-сетне изцяло на мястото си. Близкият ми контакт със Земята ме направи по-спокойна, търпелива, енергична и чувствителна... Нашата Майчица ме прегърна и почувствах дълбоката връзка с корените си. Започна моето завръщане към себе си...

Бързо се реших да оставя живота си в София, където в последните години работех в туристически фирми и се въртях в омагьосан кръг дали това всъщност е животът, който искам да водя и дали в такава среда искам да отгледам децата си. Изворче докосна най-фините струни на душата ми и без много да мисля, интуитивно усетих, че така искам да живея с моя Любим и да отгледаме децата си - сред природата в общност от съзнателно живеещи хора.

Като естествено продължение на намерението ни за чист живот се появи и желанието ни да споделяме знанието и опита си с останалите хора и да приготвяме както за себе си, така и за тях благинки и лечечебни съкровища - мехлеми, билкови извлеци, натурални хранителни добавки. Не крием как се приготвят, за който има желание да разбере. За нас споделянето е част от всеобщото добруване и затова го практикуваме под различна форма – изнасяйки лекции, участвайки в беседи, пишейки в социалните мрежи, разговаряйки с приятели. Учим се чрез преживяване и преживявайки, разпространяваме сред повече хора, както се случи и с темата за отглеждането на сина ни.

Няколко години преди да се появя в живота му, четейки и размишлявайки, Коси се беше подготвял съзнателно за зачеването, раждането и отглеждането на дете в непосредствена близост до природата. Впрочем бащата има съществена роля не само в зачеването, но и в целия процес на износване, раждане, растеж и развитие на новия Живот. През цялото време, включително и на самото раждане, Коси беше до мен, което ми даваше допълнителна сигурност и ни сближи още повече.

Благодарна съм, че по-голямата част от времето, докато носех Инди, бях сред природата и получих това, от което наистина имах нужда – чисти любов, слънце, въздух, вода, зеленина, храна, трансформиращи преживявания, хора, с които да споделя радостта си, които да ме разбират, подкрепят и приемат такава, каквато съм. Благодаря! Благодаря за всички чудеса, които ми се случиха, щом взех решенито да изляза от зоната си на комфорт и да отстоявам своето решение. Не съжалявам, че последвах вътрешния си глас и се осмелих сама да бъда промяната, която исках в живота си.

След раждането на Индияна, вдъхновявени от книгата „В търсене на изгубеното щастие“ на Джийн Лийдлоф, в която авторката беше разказала как едно индианско племе от Южна Америка отглеждат и възпитават децата си – в синхрон с естествената човешка природа, връзката с която западните общества отдавна са изгубили, ние започнахме да отглеждаме сина си, доверявайки се повече на своята интуиция.

Естествена бебешка хигиена видео с Инди на 4 дни

Още на четвъртия ден след раждането на Индияна, започнахме с естествената бебешка хигиена (ЕБХ), нещо, за което бяхме научили от един български сайт. ЕБХ се състои в даването на детето на звукови сигнали или казването на прости думички (като „пиш“ и „ака“) преди да се изходи, за да може то да свикне с тях и в последствие само да започне да ги издава преди да си е свършило „работата“. Другият разрив от по-традиционното гледане на дете е, че, взехме съзнателното решение да не ползваме памперси, които не само, че са значителен разход, но и могат да доведат до нежелателни последици за здравето на детето – подсичане, кожни възпаления, гъбични инфекции, а в по-късен етап от живота му и до безплодие, да не говорим за високия екологичен отпечатък, който имат (т.е. производството им предизвиква големи замърсявания и сеч н гори). Та ние решихме да си спестим „удобството“ на памперсите и да заложим на здравето на сина ни и на грижата за природната среда, ползвайки многократни бебешки пелени (които могат да се перат и отново да се ползват). Човек, ако иска, може да се информира кой, къде и на каква цена ги предлага.

Кърмене


Друг интересен момент, който става все по-голям феномен поради масовото производство на адаптирани млека, е, че още от самото раждане досега (в момента Индияна е на година и почти 3 месеца), Индияна се кърми. Кърмата е от изключителна важност не само за физическото здраве на детето (тя осигурява необходимите антитела за предпазване на детето от инфекции и заболявания), но и за неговото психическо и емоционално състояние. Колкото и да е учудващо за някои, много от травмите на вече порасналото дете се дължат на това, че не е било кърмено достатъчно или въобще, както и на това, че не е лазило. Дори има терапия в психологията, практикувана от Валдо Бернаскони, при която пациентът е каран да лази, за да може да преодолее някои свои вътрешни задръжки и изкривявания на личността.

Захранване

По отношение на захранването, започнахме да даваме на Индияна сезонни плодове още на 4-5 месеца. Сдъвквахме ги или ги намачквахме преди да му ги дадем. Динята му беше любима. Давахме му цяло резенче с кората и го оставяхме сам да гризка. В последствие разбрахме, че му допада вкуса на банана и авокадото. След шестия месец започнахме малко по малко да вкарваме в менюто му и топлинно обработена храна като картофи и просо със зеленчуци, но в съвсем малко количество. Основно продължаваше да е на кърма и парченца пресни плодове и зеленчуци от градината – ябълки, доматчета, краставици, тиквички, към зеленолистните също проявяваше интерес. След първата му година започнах да правя за нас с баща му смутита, като експериментирах с различни видове плодове и зеленолистни - банан, ябълка, портокал, морков или тиква, авокадо, коприва, спанак, лапад, магданоз и т.н. Давах от тях и на него с лъжичка и той чакаше всяка следваща с широко отворена уста. Не сме го карали да яде, ако не иска. Не сме му изготвяли специален хранителен план по брой хранения на денонощие и точни часове. Изцяло се съобразяваме с неговите реакции и вярваме, че той достатъчно ясно може да изрази своите нужди, така че да го разберем.

Обличане

Относно обличането, гледали сме винаги да се пазим от схващането, че детето трябва да бъде навлечено, за да му е топло и да не настине. Децата са много по-издържливи, отколкото можем да си представим, просто защото тяхното усещане за температура не е нарушено, както на по-голяма част от нас възрастните, които сме били навличани като малки.

Бебе гимнастика

Преди още Инди да навърши 1 месец, започнахме с бебе гимнастиката. Ролята на треньор беше поета от тати, който е и „лошото ченеге“в нашето семейство, което се проявява, когато се налага строгост и дисциплина. Аз съм „доброто ченге“, съчувстваща и благоразположена към „провинилия се“. Важното е, че работим в комбина, за да може той ясно да разбере, че сме на едно мнение по важните въпроси, какъвто е и неговото възпитание. Във връзка с бебе гимнастиката, Коси беше изгледал информативно клипчета в интернет. Започна с леки внимателни раздвижвания на крайниците. Не след дълго Инди вече чакаше с нетърпение своята физ-зарядка. Най му харесваше да виси с главата надолу, да бъде преобръщан, хвърлян нагоре и въртян над главата на баща си. При изпълнението на упражненията лицето му се озарява с широка усмивка, а къщата ни се оглася от веселия му смях.

Плуването

Към спортните занимания Коси добави и плуване, което е препоръчително да се започне още преди бебето да е навършили 6 месеца. През този период то все още има вроден инстинкт за плуване поради това, че в утробата на майката е било в течна среда. Така, започвайки от коритото в банята, до шестия си месец Инди вече беше плувал в езеро, язовир, река и море. Попадайки във водата, той се обръщаше от корем по гръб и поемаше дълбоко дъх. И въпреки че не влизаше във водата с голяма охота, на излизане винаги беше спокоен и омиротворен.

Бебе в слинг

Друга наша „алтернативна“ практика е носенето на бебето в слинг. Освен че не е носил памперси, Индияна не е и возен в количка, ако не се счита оф-роуд количката ни за работа в градината. J Близостта до тялото на родителите и особено до майката, с която до определен период бебето все още има обща аура, е от изключително значение и за емоционалната близост и чувството на доверие между тях. Освен това до тялото на някого от близкото обкръжение, макар на подсъзнателно ниво, по ествствен начин бебето се учи на дейностите, които извършва носещият го. Докато сме го носили, първоначално отпред, а като понатежа – на гръб, с Коси сме косили, занимавали сме се с градинска или домакинска работа, танцували сме, катерили сме се по планината и т.н. За детето е важно да бъде включвано в ежедневните дейности на семейството, за да се чувства пълноценно, да бъде част от цялото. Затова гледаме Индияна да е около нас и в редки случаи го оставяме да го гледа някой друг. Освен това спи заедно с нас, няма отделно креватче, което му създава чувство на сигурност, а и улеснява и двама ни при кърмене през нощта.

Художествени занимания

Докато Коси се занимава повече с тренировки на тялото и издържливостта на Индията, аз съм отговорна за художествените занимания с него – песни, свирене, танци, театър. Вкъщи сме един своеобразен цирк! J

 

Като цяло, не спазваме твърди правила в отглеждането на сина ни. За нас е важно той, а и децата ни след него да имат безгрижно детство в една безопасна среда, където да могат да учат чрез преживяване, играейки на воля сред природата. През погледа на дете животът може да бъде една постоянна забавна игра. Какъвто е и за нас.  

Comments