Как ме намери нов мегалит по Еньовден

Как билките ми откриха днес ново мегалитно светилище.
Нямах с мен камера - няма снимки.
Около Еньовден ме обзема трескаво желание да бера всякакви билки. Днес вниманието на тръгване от София ми бе в кантариона, зелените орехчета, но най-вече липовият цвят. Забелязал съм от много години, че когато изиграя сутрин паневритмия през деня имам повече енергия и късмета ми се увеличава. Така бе и днес. Та с намерението да намеря уханна липа на хубаво място се отправих по магистралата от София за Пловдив за да се прибера при любимото ми семейство. Спрях на бензиностанция “Круиз” намираща се от другата страна на магистралата, малко след тунела след Ихтиман. После паркирах колата на на сянка под хангар с луга за зимата и се отправих в еньовденска авантюра за билки. Стори ми се че видях от пътя кантарион, но набрах еньовче, мащерка, жълт равнец. Почвата бе песъчлива и подходяща за тези билки. Вниманието ми бе привлечено нагоре по склона от специфични скални струпвания, характерни за светилища и долмени. Забързах се с трепет нагоре. Качвайки се забелязах и люляк. Вече бях сигурен че си имам работа с ново за мен, но не и за иманярите мегалитно светилище. Възкачих се бързо на върха на магнетичната скала и о чудо там замириса на липа. Захилен до уши набрах в хартиен плик ,  любимата на Алекс билка цвят от липа. После скалата нежно ме приласка, и подкани за медитативен контакт. Положих гръб на скалата и притихнах. Получих следното послание: “  Дойде навреме. Сега е подходящо. Опри гръб в скалата и се отпусни. Дишай дълбоко с корема си. Тук ще се заредиш с щастие и късмет. Ще излекуваш и прочистиш чакрите си. Ще имаш сила за твоя светъл път напред и нагоре. Сподели и с други добротворци. Ползвайте енергията за добри и смислени дела!”
Станах благодарих. Бях олекнал, чувствах се подновен усмихнат и зареден. Благодарих.
На светилището има характерните вдлъбнатини в камъните като на Белинташ, както и големи камени блокове като тези на Бегликташ. Малко преди срещата с камъните ми се обади приятел който наричам за кратко шамана, с който си говорихме имено за Белинташ и Бегликташ.  Честито на Софиянци мястото е доста близо до столицата и на път за морето.
Зад светилището има овесена нивичка, а до него има водохващане с бодлива тел и землянка.
Хубав ден! :)
Коси
Comments