Приказка за събуждане

Да! Знам! Знам, че приказките са за приспиване. Аз обаче искам да ви разкажа една различна приказка - приказка за Събуждане.
Приказката ми не започва с „едно време”, нейното начало е Тук и Сега.
Тук и Сега, в една малка държава, толкова малка, че ще ви трябва лупа, за да я намерите на картата на света, в най-ненаселената част от тази държава, съдбата събрала на едно голо поле няколко юнака. Събрала ги по неведоми пътища, както само съдбата знае да сбира. Юнаците не били точно като приказните, девойките им не били точно като принцеси. Нашите юнаци и принцеси дошли от столицата на тази малка държава, имали много малко жълтици и много, много Надежда. Уморени от градското надвикване и безмислие, търсещи и знаещи, че във всеки човек е заложено правото му на щастие. Твърдо решени да го отстояват и да се борят за него. Ако трябва и със себе си щели да се борят.
В полето нямало вода, нямало ток, нямало пътища. В полето нямало нищо, освен напукана от сушата пръст в която бурените си били направили царство и ветрове способни да отвеят и най-здравите мисли и надежди. И като всички юнаци, така и тези, започнали дългото пътешествие на живота си, срещайки се с помощници и врагове, учители и отмъстители. Построили си малки къщички от слама и глина и сложили начало на делото на живота си – започнали да садят гора. Да! Горите се садят. Искали да направят гора, която да спре ерозията на почвата и да задържи хумуса. Всъщност, това поле, преди много, много години било гора. Хората я изсекли, за да си направят ниви в които да засаждат пшеница. Нашите юнаци и техните девойки искали това поле отново да се превърне в гора, за да се възстанови първоначалният природен ред. И понеже тази приказка се случва Тук и Сега, и защото юнаците и половинките им били добре образовани и четящи, те взели в полето и книгите си. Книгите, които да ги научат на новото земеделие – щадящо земята, устойчиво, био динамично. Не използвали никакви изкуствени торове, не пръскали с никакви химикали и не използвали машини – имали силни тела, мотики и непоклатима вяра в правото си на щастие. В началото носели вода от реката – с кофи и шишета, за да поливат дърветата. Много пъти търсили вода в местата си, копали дълбоки и още по-дълбоки дупки, но за всичките години намерили само едно място с вода. За няколко години посадили няколко хиляди дървета и не преставали да се борят с ветровете и напуканата почва, за да ги отгледат. Зимите се топлели с изсъхнали дървета – не искали да си купуват дърва, защото знаели, че тези дървета са изсечени живи. Събирали само падналите от бурите и изсъхнали дървета. Не използвали ток – ставали с изгрева и си лягали със залеза. Всяка сутрин посрещали изгрева с нови надежди и нова вяра. Молели се за дъжд, защото сърцата ги боляли, когато гледали жадната си гора. Живеели в Любов, защото знаели, че имат право на Любов - Тук и Сега. Научили се да си отглеждат и плодове и зеленчуци. Взели си и кон, впрегнали го в каруца и така успявали да си пренасят пясък, чакъл и слама, без да им се налага да използват автомобилите си. Научили се и да гледат пчели и винаги имали под ръка гърне с прекрасен мед. На пчелите оставяли половината мед, а за себе си вземали другата половина. Така пчелите им били винаги здрави и щастливи. Орехи и бадеми си събирали от дърветата край реката, билки от поляните, гъби от гората, коприва от полетата наоколо. Девойките им се научили да готвят на огън, да перат на ръка, да шият, да плетат и да месят вкусен домашен хляб. Припомняли си знанията на дедите и добавяли към тях новото знание за щадящо земеделие. От време на време ходели до града, за да си набавят нещата които не могат да произведат.
Сутрин, когато слънцето изгрявало над големият дъб, наставала глъч. Пчелите излизали за мед, мишките прокопавали тунелчетата си, птиците радвали дърветата, цветята и дърветата се събуждали и смело се устремявали нагоре. Вечер, когато луната осветявала полето, чакалите виели сякаш разказват истории, а кукумявките им пригласяли. Звездите били толкова много и толкова ярки, че Млечният път се белеел като копринен воал в нощното небе.
Юнаците и девойките не произвеждали излишъци. Стремяли се да отгледат толкова храна, колкото могат да изядат и да не им остава нищо за продажба. Ако от нещо оставало в повече го сушели на слънце и така си имали храна и за зимата. От време на време разменяли с други малките си излишъци и така се снабдявали с други продукти. На тях не им трябвало много - не ядяли месо, не пиели алкохол, не употребявали лекарства и наркотици.
Любовта живеела в малките къщички, те били прекрасно убежище за нея. Героите ни творяли всекидневно, правели красоти с ръцете и въобръжението си, смело експериментирали търсейки Баланса. Всеки ден благодаряли за храната, за слънцето, за дъжда, за снега. Всеки ден благодаряли на Любовта, която ги окрилявала и им давала Вяра и Надежда, за да продължат смислено живота си. Всеки ден се молели за благополучието на всички хора по земята.
Вече не се чудели дали Раят е метафора. Знаели, че не е. Живеели в райската градина и с всекидневен труд и постоянство успявали да разбират и живеят в света на Любовта. Съзерцавали и разбирали сложните взаимовръзки между заобикалящите ги елементи и същества. Духовните учения им ставали все по-разбираеми и ясни. Светът около тях откликвал на чистите им намерения. Природните духове им помагали и ангелите ги подкрепяли.
И понеже това е приказка, пък била тя Тук и Сега, май е време да се появи Злодеят. Без да изпадам в подробности, защото най-големите ни врагове, са най-ценните ни Учители, ще ви кажа само, че Злодеят се появил и станало така, че нашите юнаци останали без вода. В началото се уплашили. Плакали. Молели се. Отчаяли се. Натъжили се. Гледали жадните си дървета, галели пожълтяващите им листа и се молели за дъжд. Нямали пари за ново търсене на вода и копаене. Вече имали толкова много дървета, че не можели да ги поливат с вода донесена от реката в бидони и шишета. По цял ден само вода да носели, пак нямало да успеят. Ясно осъзнали, че ако е престъпление да не посадиш дърво, още по-голямо престъпление е да го посадиш и да не можеш да се погрижиш за него. Молели се на сън, молели се на яве. За техен късмет било есен и валяло често. След това дошла зимата и дърветата нямали нужда от поливане. Скоро обаче щяла да дойде пролетта, а след нея и сухото лято...
Вероятно искате да знаете края на приказката? За съжаление ще трябва да ви разочаровам. Краят на приказката ще го напишете вие. Аз не го знам...Тази приказка е недовършена, тя е безкрайна като светлината и любовта около нас. Тази приказка може да бъде и вашата приказка. Вие можете да я живеете, да я пишете, да я редактирате...Аз съм само разказвача. Писателите сте всички вие. Всички събудени и събуждащи се души, изпълнени със състрадание и любов, вярващи в правенето, а не в теоретизирането. На теория нещата са някакви. На практика те са всякакви. Нашите герои имат нужда от помощ. Те чакат свойте феи и магьосници, които да им помогнат започнатото да продължи – заради тях, заради нас, заради вас и заради нашите деца. След години може да има красиви и силни деца играещи си в клоните на дърветата. Може и да няма – нито деца, нито дървета. Аз знам, че приказките винаги завършват щастливо. Сигурна съм, че това важи и за приказките за събуждане. Знам, че тази приказка ще има щастливо начало и прекрасно продължение. А краят? Краят е едва началото на едно светло бъдеще, в което всички хора ще се събудят и ще заживеят в Рая, защото и той, както и нашите герои се намира Тук и Сега – на една мечта разстояние.

ПП – проблемът с водата има сигурно решение, но то е свързано с пари, с които към момента не разполагаме. На километър и половина от нас се намира язовир и е възможно, чрез рам помпа да се качи вода до нас. Направили сме предварителни проучвания и към момента знаем, че системата, която ще позволи да има вода за 30 декара (два парцела) ще струва около 3000лв. Част от тях са за самата рам помпа, а другата част за закупуване на тръби и правене на резервоари. Ще изкопаем езера в парцелите си и там ще складираме качената от язовира вода. Рам помпата е възможно най-евтиното и най-екологично съоръжение, защото не използва никакво гориво, а само налягането на язовирната вода.

Допълнение – не сме комуна, не сме и секта. Нямаме си гуру, водач, учител, наставник или вожд. Нямаме църква или храм. Нямаме определени молитви или ритуали. Ние сме децата на гневното поколение, което и в момента крещи „Стоп” в почти всяка държава.. Ние сме тези, които искат да оставят на децата си чиста храна, чисто знание и любов към природата и хората. Нищо повече и нищо по-малко! "


Веси 2011г.
п.п. 
Благодарение на тази приказка и дарените около 1200лв. от различни хора пари, се закупи рам помпа и бе поставено началото на водна и поливна система за две от семействата участващи в горната приказка. За което сме благодарни на всички проявили добро сърце в точния момент!
Коси 2016г.
Comments