Разказа на Родопски Извор


Шапки долу дами и господа!
Майка България още е жива, въпреки…
Жива е през невероятния чар на таз Родопа-величествена, тайнствена и гостоприемна планина отгледала юнашки чеда описани чудесно в разказите на незабравимия Хайтов.
Жива е чрез прекрасната традиция на предците да градят чешми и да каптират извори, буквално на всяка крачка край пътищата тук. Чешмите текат и разказват с шепота си невероятни истории за пилите жива вода от тях воеводи, през вековете, за Орфей и красивите българки пели песните си под ромона на водата им.
Градили са чешми не за пари, а за здраве, берекет и защото е такава традицията на мъдрите племена  населявали от незапомнени времена тези чудни планини. Работливи хора с отворени сърца. Планинци.
Жива е България и заради скромния, но горд с рода  си Кеазим от село Гьоврен(на третата снимка).
Днес Родопа ни срещна, мен градския човек опитващ се да разбере предците си и да запази от техния опит и знание най-доброто(по най-простия начин - като и аз науча уменията, които те владеят и ги предам на децата си и заинтересовани), и Кеазим отрудения Родопчанин, който може с цимент да постави камъка, но може и суха зидария да гради. Усетих как се срещат миналото с настоящето и само от мен зависи, какво ще е бъдещето. Поне моето и на Рода ми. Какви ежедневни действия ще предприемаме. Ще почистим ли изцапаната от нас природа? Ще възстановим и запазим ли традиициите и добрите практики завещани ни от миналото. Ще се изправим ли един ден с гордо вдигната глава пред децата си и да им кажем: “Ние започнахме да се събуждаме и да виждаме ужаса, който причиняваме на Земята. Но си взехме поука и почистихме боклука, посадихме дървета, запазихме изворите, горите и билките..."
Още много имаше да нашепва Родопа на преминаващите с колите си другоземци... Но...
Цял ден се канеше да вали, а все не успяваше. А когато с Кеазим си стиснахме ръцете за довиждане и си рекохме по някоя блага дума се отприщи нещо и отгоре и вътре в мен. Изля се дъжда от небето, а в сърцето ми бушуваха чувства, каращи влагата да се стече и по страните ми.
Родопа лееше, своите сълзи вероятно също от радост и от мъка.
От радост, защото надежда все още има,  макар и бавно в нас нещо добро, се събужда от съня дълбок.
И от мъка, защото Хайтовите герои и потомците на Орфей, избягаха в града и позабравиха рода... 
И сляха се в едно емоции, моите и тези на Родопа. Защото ние се завръщаме ввчв към Земята.
За да бъде Добро на Земята и Заедно да го творим.
Comments