Визия за екоселище вариант от 2012г.

 23.02.2012

По-долу е дадена най-обща рамка, върху която все още продължаваме да работим и допълваме.

Представяме си общност от около 25 домакинства, които живеят заедно, спазвайки следният модел:

МЯСТОТО:

-          Парцел от около 250 декара, разположен близо до водоизточник (но не голям язовир); на надморска височина до 800 метра, отдалечен от землище което се пръска чрез хеликоптери или което е обект на интензивно наторяване с химикали. Мястото трябва да е максимално далеч от индустриално замърсяващо производство. В същото време селището трябва да е на около 20-тина км.от град, откъдето ще се снабдяваме с органика (от заведенията), картони (от магазините), гуми (от автоработилниците) и др. Добре е, мястото да разполага с естествени граници (гора например), за да избегнем нежелани съседи, чиято дейност ще е извън нашия контрол. Мястото трябва да предполага целогодишен достъп.

СОБСТВЕНОСТ:

-          Собствеността върху земята е на името на сдружение. Възможна е и съсобственост, но в идеални, а не в реални граници. Целта е, ако някой реши да напусне общността, тя да изкупи земята му, а не външни хора. Всеки одобрен може да придобие собственост при определени условия (нещо като тежест върху имота), които условия са предварително уточнените правила между хората. Това е отделен документ, подписан от всички желаещи да живеят в селището, който има задължителен характер и неспазването му е основание за вземане на мерки срещу нарушителя.

ОБЩО/ЛИЧНО:

-          Масивът земя е разпарцелиран вътрешно, като пътищата и достъпите са уговорени предварително. Парцелирането е извършено на следният принцип: 25 парцела по 5 декара – лично пространство; 100 декара за общи градини, ниви, пасища и гора; 25 декара обща земя за обща сграда, общ водоизточник, общи постройки за животните, поляна за игра на децата и др. В мястото няма изкуствени огради между парцелите, но има живи плетове.

-          В личните парцели, всеки си има къща, малко езеро, лична градина с плодове и зеленчуци, дървета, парник, разсадник, малка работилница, пчелни кошери и др.

-          В общата земя от 100 декара има зони за дървета, плодове, зеленчуци, пшеница, ръж, общ разсадник и парник. В земеделието (в цялото селище) се спазват принципите на пермакултурата. Не се използват никакви химикали, дълбока оран и тежка техника.

-          В общите 25 декара е разположена общата сграда, която изпълнява различни функции: обща кухня и място за хранене, училище, библиотека и компютърна зала, място за празнуване, място за провеждане на регулярни срещи и обсъждания; място за общи игри и медитации; място за семинари.  Добре е да има и място, което ще позволи споделянето на част от покъщината (покривки, одеала, съдове, дрехи - неща за споделяне, които заемат място в личната къща, а в същото време са ни в повече).

В този парцел е разположена и къща за настаняване на гости и доброволци. В него са и постройките за животните (коне, кози, крави). Тук са разположени и работилниците. В парцела има и голямо езеро, което е общо за всички. Останалата площ е обща градина за децата, където те ще могат да експериментират и отглеждат растения екипно, копирайки модела на родителите си. Свободната земя е гора и поляна за игра на йога, паневритмия, тансегрити и др.

Забележка 1: Горните цифри са ориентировачни. Те показват съотношението лично/общо. Земята може да бъде и по-голяма (ако попада в границите на Натура 2000, например, поради по-ниската плътност на застрояване в тези земи), като важното е съотношението, а именно: 50% лична земя и 50% обща. От 50% обща земя – 80% са за общите градини, а 20% за общите сгради, помещения за животни и др.

Забележка 2: Спрямо действащата в момента Наредба №2 за застрояване в земеделски земи, може да се направи следното изчисление: от 250 декара земеделска земя имаме право на 25000м2 (т.е. 10% от общата площ) застроителен двор; в него можем да построим до 3750м2 (т.е. 15% от застроителния двор), като половината от тях са за стопански построики, а останалата половина за жилища (до 2 етажа). Ако отделим 300м2 за общи сгради и разпределим останалата квадратура на 25 домакинства, всяко от тях получава по 63м2 къща, ако отделим 200м2 за общи сгради остават по 67м2 на домакинство за жилищна постройка.

КЪЩИТЕ:

-          Къщите са малки и сравнително унифицирани, изградени са от еко материали и са пасивни, като тяхната пасивност е с по-висок приоритет от еко материалите.

-          Тъй като къщите ще се строят от всички, е важно количеството вложен труд във всяка къща да е равно на положеното във всяка друга.

-          Тоалетните са компостни, а сивата вода се използва за поливане. Дъждовната вода се събира от покривите. Електричеството е подсигурено от слънчеви панели и вятърни генератори.

 

ПОМИНЪК:

-          Всеки член на общността помага в общата работа средно по 4-5 часа на ден (в началото е възможно тези часове да са повече, но с течение на времето и увеличаване на новите заселници те ще намаляват). Работата по строителството, земеделието, готвенето, животните и пр. се организира от ръководители на екипи, които се избират от всички за определен период от време и на ротационен принцип. Храната произведена в общата градина е обща. Всички се хранят заедно веднъж дневно. От общата храна остават и излишъци, част от които се сушат в слънчеви сушилни и се предлагат на външният пазар. Общността произвежда и продава: жито, плодове и зеленчуци, гъби, еко семена, билки (сушени и в саксии), сапуни, шампоани, парфюми, дрехи, бижута, цветя, свещи, дървени прибори и др. Тя има и собствен разсадник, който също може да предлага продукцията си в големите градове. Всички приходи се събират на едно място и покриват нуждите на групата от странични продукти, които не могат да бъдат произведени. Тези продукти се разпределят първо за общата кухня, а след това и за всяко домакинство според броя на членовете му. Всеки от общността участва в правенето на нещо, което може да намери външен пазар и е ефектно и ефективно. Всеки произведен продукт се одобрява от всички.

 

ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

-          Решенията в общността се взимат със съгласие. Използват се методите на социокрацията (виж Приложение А).

 

 

ОБРАЗОВАНИЕ И ЗДРАВЕ

-          Децата живеещи в селището ще учат в у-ще, което се помещава в общата постройка. Техни учители ще бъдат хора от общността, като тяхното преподаване е част от обществено полезния труд, които всички полагат. Програмата на МОН ще се използва само дотолкова, доколкото децата да могат да се явявят на изпити веднъж годишно в някое училище  и да преминават в следващ клас. Добри практики са училищата на Щетинин и Валфдорските училища. През повечето време ще се учи сред природата, като децата ще бъдат ангажирани по-скоро с конкретности, отколкото с абстрактности. Интернет отдавна промени нуждата от енциклопедично образование. При възможност ще бъдат канени гост-лектори, които да споделят опит и знания. В децата се насърчава творческото мислене, правенето на неща с ръце, работа в екип. Играят се игри които не насърчават конкурентността, а имат за цел всеки да даде най-доброто от себе си и всички да са щастливи. Игри на победители и победени не се стимулират.

-          Селището залага основно на алтернативни медицински практики – хомеопатия, билки, прочистване. В случай на нужда всеки може да посети близка болница, ако това е неговото желание. Всеки родител сам решава за собственото си дете въпроса с ваксините.

ГОСТИ И НОВИ ЗАСЕЛНИЦИ:

-          Туристи в селището се допускат само като доброволци и при минимален престой от 5 дни. Настаняват се в къщата за гости и участват във всички дейности на общността. Предварително са запознати с правилата и ги спазват.

-          Желаещите да се заселят първо живеят поне три месеца в къщата за гости (или на палатка), участвайки във всички дейности на общността (без взимането на решения). След като опознаят живота на общността, тя взима решение със съгласие дали да приеме новите хора. Те закупуват земя от сдружението и след това получават помощ от всички, за построяването на къщата си. От своя страна те ще помогнат в строителството на следващите заселници.

ФИНАНСОВИ ОТНОШЕНИЯ:

-          Вътре в селището не се използват никакви пари – нито официалните на държавата, нито алтернативни. Между живеещите се разменят стоки и услуги. По този начин се създават важни взаимоотношения между разменящите, които никога не могат да бъдат постигнати чрез размяна на пари.

ПРАЗНИЦИ И РИТУАЛИ:

-          Селището има общи празници, създадени с времето – празник на селището, празник на бащите, на майките, на децата...Всеки може да превърне рожденият си ден в празник, ако иска да го сподели с общността.

-          В селището има няколко ритуала. Те ще представляват маркери за преминаване от едно соц.положение в друго (израстване, брак, раждане) и то такива, че да дават увереност на преминаващият, че може напълно и безусловно да разчита на помощта  на общността. В съвременият външен свят такива ритуали са абитуриентският бал, сватбата, раждането, кръщенето и т.н. В голямата си част те са се превърнали в празненства на алкохола и опиянението. Тези ритуали на прехода, могат да бъдат актуализирани, така че, от тях отново да се извади първоначалното им съдържание.

ХРАНА:

-          В селището живеят вегетарианци, а животните се отглеждат за мляко и яйца, но не и за храна. Храним се с произведена от нас чиста храна, като се опитваме да постигнем поне 80% хранителна независимост. В селището не се внасят вредни храни, защото това би създало напрежение между децата.

-          В селището не се употребяват алкохол и цигари на обществените места и наркотици никъде.

ПРЕСТИЖ:

-          Всеки член от селището знае, че като член на група, вече носи различна отговорност. Към личната отговорност се добавя и обществената, което означава, че всеки от нас с поведението си поддържа добро име на общността когато е извън нея.

-          Контакти с журналисти и изследователи се поддържат от упълномощено от групата лице, което може да изпълнява тази дейност на ротационен принцип.

-          Селището поддържа сайт и търси най-добрите пазари за продукцията си.

-          Селището е член на Global Ecovillages Network.

ТЕХНИКА:

-          Интернет има в общата сграда.

-          В селището няма телевизия.

-          Пералнята е обща за всички в общата сграда.

-          Шумна техника се използва само чрез спазване на предварително уговорени правила.

-          В селището се използват общо няколко автомобила.

КАК ЩЕ СЕ ФИНАНСИРА ВСИЧКО ТОВА?

-          За закупуване на 250 дк.земя в момента в БГ са необходими средно около 400лв/дк. т.е. 100 000 лева за земя. След това е важно да се построи поне общата къща и да се започне производство на храна за годината. Такъв проект би могъл да стартира с около 130 000лв., което прави по 13 000лв. на домакинство, ако сме 10 семейства (ако сме 25 семейства това са по 5 200лв., като в тях влиза цената на земята и построяване на общата сграда, но не и разходите за материалите по строителството на индивидуалните къщи). Възможно е и да се закупи по-малко земя, а околната да се гарантира с предварителни договори чрез капариране и отложено плащане. Възможно е и да се потърси и закупи земя попадаща в границите на Натура 2000, ако можем да отговорим на изискванията на директивата.

-          Заедно ще търсим и възможности за дарения и/или ще разработим проекти по оперативни програми на Европейски съюз.

-          В началото ще се наложи всеки да има и допълнителен доход. Според мен, въпросът не е в това колко пари ще са необходими на всеки, а кой от какво ще реши да се откаже. В градовете живеем скъпо по ред причини, а едната от тях е, че потребяваме изключително много стоки и услуги, без които всъщност можем да живеем. Въпросът не е „да се върнем назад“, а да преосмислим цената на всичко което потребяваме. Освен магазинната си цена, купеното от нас има и екологична такава и аз вярвам, че трябва много ясно да си дадем сметка в по-глобален мащаб за цената на екстрите си.

-          Само за данък сгради и такса смет в града плащаме средно по 500лв. на година. За да имаме автомобил плащаме винетки, гражданска отговорност, преглед, каско, гориво, поддръжка. Почти половин година работим само за данъци и такси. Сумите към експлоатационните дружества са месечно бреме. Заплатите не стигат за базовите ни потребности, а и няма как да стигнат, защото това уравнение е написано грешно още в началото. Ако заплатите стигаха за храна и покрив, нямаше да ни плащат с хартийки, а щяхме да получаваме храна и покрив. В същото време 80% от населението на България притежава недвижима собственост. Тя може да бъде продадена или отдадена под наем и това да подсигури необходимите месечни доходи за живот в общност. Ако човек е наистина готов да направи тази крачка, решения  могат да се намерят. Зависи само от това, колко точно сме готови да инвестираме в себе си и в бъдещето на децата си.

 

И НАКРАЯ...

... но не на последно място!

-          С  течение на времето, селището става все по-независимо и самостоятелно. Вече имаме възможност да приемем и хора в неравностойно положение. Децата от домовете, когато навършат пълнолетие са абсолютно безпомощни. Ние ще можем да им подадем ръка и ще им помогнем да построят къщите си. Така ще знаем, че освен, че сме помогнали на себе си и на собствените си деца, сме направили едно добро дело за поне още едно човешко същество. Струва ли си?

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Социокрация – система на управление, използваща съгласие за вземане на решения между равностойни индивиди.

Социокрацията е разработена специално, за да задоволява човешки потребности. Системата е разработена така, че да имитира живите организми, а не е механичен модел. Живите организми се саморегулират. Социокрацията също е модел за саморегулация.

Четири базови принципа:

1.       Вземане на решение по взаимно съгласие

Решенията се взимат с информирано съгласие от всички и когато всички възражения са преодоляни. Възраженията трябва да бъдат мотивирани. Съгласието  се счита постигнато, когато нито един от членовете на кръга няма мотивирано съществено възражение срещу предложението.

Съгласието е различно от консенсус. При консенсус  участникът трябва да бъде „за“ решението. При съгласие не трябва да бъде против. При консенсуса може да се блокира решение и без аргумент. При използване на съгласие винаги се изисква насрещен аргумент и контра предложение.

Да дадем съгласието си не означава, че се съгласяваме, че предложението е перфектно или че декларираме, че безусловно го харесваме. Съгласието означава само, че можем да живеем с това решение – т.е. то попада в обхвата на нашата толерантност. Предложението просто е достатъчно добро засега и това много различава този метод от консунсуса. При консенсуса, решението  трябва да е толкова добро, че да можем да живеем с него дълго време, тъй като консенсусни решения се взимат бавно и изморително. При съгласието решението се взима по-лесно, защото не се задължаваш да живееш с него дълго време. То може да бъде сменено дори на следващият ден. Достатъчно е предложението да е достатъчно безопасно, за да бъде прието.

 

 

2.       Организиране в кръгове

Йерархия от полуавтономни кръгове.Всеки кръг контролира и реализира собствените си цели. Целите на кръговете са подчинени на Целта на Общността. Кръговете са отговорни, както за собственото си развитие, така и за развитието на цялата група. Кръговете са експертни. Една обща цел е причина за съществуването на един кръг.

 

3.       Двукратно свързване

Всеки кръг е свързан с по-горен чрез минимум един представител, който е член и на горния кръг.

 

4.       Избори до съгласие.

Изборът на хора за определени дейности се извършва по взаимно съгласие след открита дискусия.

ВАЖНО:

-          Нищо не е тайно и всеки има достъп до всяка информация.

-          Всички правила са отворени за обсъждане

-          Всеки има право да участва във взимането на решение, което счита, че го засяга

-          Всяко решение може да бъде преразгледано по всяко време

СРЕЩА:

Дискутиране в кръг. Всеки има право да говори само от собствено име. Никой няма право да говори от името на друг (това е от ключово значение). Времето е ценно. Срещите започват и завършват в срок.

Преди срещата: всеки човек трябва да е запознат с темите и реда на обсъждане. Водещият изготвя дневният ред и подготвя пространството.

Взимане на решение:

1.       Представяне на предложението. Водещият може да зададе уточняващи въпроси.

2.       Всеки се изказва по предложението, за около 30 секунди, в кръг, но това не е моментът за даване на контрапредложение. Не се допуска член на кръга да не изкаже позицията си.

3.       След като всички се изкажат, ако има предложение за изменение, то се внася от възразилият. Всяко възражение трябва да бъде подкрепено от причина и да е аргументирано.

4.       Всички в кръг и в рамките на 30 секунди се изказват по възражението.

и т.н. и т.н. до постигане на съгласие.

Избиране на отговорник:

Всеки написва на един лист своето име и името на човека, които смята за подходящ, както и дописва защо счита точно този човек за подходящ.  Всички листове се изчитат и се дава възможност за повторно изписване (практиката показва, че хората често сменят първоначалното си посочване). Избира се човекът с получил най-много гласове. Да не се забравя, че изборът не е безсрочен и във всеки един момент може да бъде променен, ако избраният не се справя със задачата.

ВИЗИЯ, МИСИЯ, ЦЕЛ

Визия – описва желаното бъдеще. Съдържа ключови норми и ценности.

Мисия – описва как ще се реализира визията.

Цел – описва как ще се осъществи мисията.


Всеки член на общността получава информация какво решение е взето (дори и да не е присъствал), но не е нужно цялата среща да се записва и да се проследява как точно се е стигнало до това решение. Така или иначе, ако решението се окаже недобро, то може да бъде подменено във всеки един момент, чрез постигане на съгласие, като на никого няма да се вменява вина за предишното решение. Решението не е на някой. То дори не е на всички. По скоро всички са проводници на решение, което е трябвало да бъде взето тук и сега, касаещо конкретните нужди, точно в този момент, без да има претенции за валидност и вярност след години. Работейки на принципа на конкретният момент, се сваля напрежението и страха в дългосрочен план, защото всяко решение може да бъде сменено бързо и лесно във всеки момент.

По време на всички дискусии акцентът е върху намиране на решение, а не върху причините за предишни неуспехи.

В тази система няма лидери, концентрирали власт в ръцете си. Решенията и отговорностите са общи, а не персонални. Ако ръководител на екип (кръг) не се справя с поставената задача, той просто се сменя с друг. Акцентът е: как да излезем от ситуацията, а не: кой е виновен, че сме в тази ситуация. Т.е. търсене на решения, а не задълбочаване в миналото. По този начин се свежда до минимум притеснението на всеки член от общността, че може да бъде поруган или да не се справи „перфектно“. Практиката показва, че с този подход, членовете на групата се саморегулират и влагат много повече усилия, защото не търпят наказания. Това, че един член не се е справил с някаква задача, съвсем не означава, че няма да се справи с друга. Всъщност, за тази задача той не се е самопредложил, а е бил предложен и избран от останалите. Ако изборът е бил грешен, отговорността се носи от всички поравно, но тя не е акцент при дискусиите.

Експертните кръгове позволяват всяко внесено предложение да е информирано и за разлика от консенсуса, не се очаква от всеки да знае всичко. Всеки член на общността може да  участва в множество кръгове, като във всеки от тях да заема различни позиции (някъде да е лидер, а другаде не, напр.) Всеки сам решава в кои кръгове иска да участва.

Присъствието на събранията е доброволно. Всеки е предварително уведомен за дневният ред. Ако член на общността не присъства, той няма право на глас, но се уведомява за взетото решение. Ако не е присъствал няма право да прави възражение върху решението. По този начин събранията се саморегулират и отсъстват блокиращи фактори.

 Коси

Comments