Есе по повод трагедията с прелелия язовир залял селото. КосьоВ деня на национален траур, ще си позволя да споделя обзелите ме мисли...
Преди 6 години, когато отидох да живея на полето, осъзнавах и заявих, че
го правя, за да дам пример как с промяна на начина на живот, можем да
помогнем на себе си и на майката Земя. Последваха ме неколцина.
Поздравявам ги за смелостта. Сега майката Земя се справя с
тоновете химикали, мръсни мисли и действия, които изливаме ежедневно и
ни предупреждава с тези очистващи действия във вид на обилни валежи и
наводнения. Да! Има жертви и за да няма повече, замислете се не е ли
по-добре, голяма, критична маса от хора да заживее в хармония с
природата, вместо да чакаме по-тежки катаклизми да ни събудят и да се
осъзнаем. Всекидневно причиняваме сами катастрофата с действия и
бездействия. Извинете, ако звуча назидателно, но мисля, че
изказвам становището на Земята, на растенията и животните, за които
повечето хора не смятат, че имат право на глас. А те имат. И със
сигурност животните не искат да бъдат лишени от територия, храна и вода,
а ние това правим. Не искат да бъдат затваряни в клетки и угоявани, за
станат наша храна, изминавайки преди това хиляди километри, за което се
харчи петрол изтръгнат от гръдтта на земята насилствено. Със сигурност
са против да ги гоним из полята събота и неделя и да стреляме по тях
като обезумели, за да задоволим ниските си страсти и да повдигнем
ниското си мъжко самочувствие. Искам да кажа нещо и на градските
вегетарианци. Всеки, който си купува хляб в града, или растения
произведени чрез методите на интензивното земеделие, инвестира пари в
изораването на земята, което води до ерозия. Инвестира в замърсяването с
химикали (торове и хербециди), защото почти всички фермери ги
използват, плаща за замърсяването на реките и водоемите (Анастасия
твърди, че една цивилизация която има претенции, изпуска само чиста вода
на изхода си, а ние имаме на изхода клоака. Тогава високоразвита
цивилизация ли сме наистина и какво са „диваците”, които не замърсяват
водата си?). Химикалите така или иначе отиват после във водата. (Бил
Молисън твърди, че цивилизация, която използва земите си основно за
производство на жито е обречена на загиване). Това изтощава земята и я
прави негодна за използване от бъдещите поколения. Той предлага да се
консумират много повече зеленчуци, ядки, плодове и мед, които са продукт
и на дърветата, които са незаменими за придобиване устойчивост на
екосистемата. Коренните народи по света го доказват с историята си.
Имам право на тези остри думи, защото съм променил живота си и съвестта
ми е чиста за тези неща. Но това не спаси от удавяне хората, заляти от
приливната вълна на скъсаната язовирна стена. Предствете си само за
момент, че преди 6 години, хиляди хора бяха приели идеята за Родовите
имения и бяха се заели с реализирането и, без да чакат помощ от
държавата: Всяко подобно семейство сега щеше да има екологичен
дом, млада гора и овощна градина, чисти зеленчуци. Запас от храна и
дърва за зимата, за да е независим от природните стихии и да не се
страхува, че пътищата са блокирани и хляба свършва по магазините. Нямаше
и водата да ги залее, защото всеки щеше да има в мястото си езерце (то е
част от стратегията описана за изграждане на Родово имение) и така щеше
всяко семейство да има на собствена територия чиста вода в езерото си,
което дори и да прелее или скъса стената си, със сигурност няма да убие
никого поради малкия си обем. Сега вече е очевидно, че големите язовири
са бедствие, предизвикано от струпването на хората в градовете и
неестествения им начин на живот. Това може да се промени, когато хората
опразнят опасните места наречени градове и се заселят и изградят своите
Родови имения. Тогава големите язовири ще станат излишни и земите ще
възвърнат предишното си предназначение на гори, поля и земя за
отглеждане на храна. Защото сега язовирите са екологично бедствие и
непрекъсната заплаха именно за жителите на същите големи градове. Спука
ли се стена, а над повечето градове има голям язовир, последствията ще
са трагични. Така че, призивът ми е: осъзнайте и напуснете тези опасни
места за живеене.Там няма чиста храна вода и въздух. В тях сте обречени
да работите по 8 часа на ден, за да си купите мръсна вода, храна и
въздух. Те никога няма да станат чисти в градовете. Вероятно в началото,
ще ви е трудно, но после ще се радвате, че сте създали за себе си и
децата си живи места. Наградата ще е смеха на децата, песента на
птиците, чистата храна вода и въздух, усмивките на съседите ви, с които
творите зедно нов хармоничен живот, зарадваната и спасена майка Земя,
спряла катаклизмите унищожили предишните цивилизации. Повече така не може да се живее, ясно е вече и за слепците... Каква е алтернативата ще попитат не информираните:
anastasia.ru - идеята за Родовите имения на Владимир Мегре е една от
най-добрите, които съм виждал и от 6 годишния си опит и живеейки по този
път мога да го потвърдя. Така че: за да няма наводнения, трябва
да се садят дървета; за да няма засушавания трябва да се садят дървета;
за да има храна трябва да се садят дървета. Да садите дървета е
добро начало, но ако не излезете от градовете и не заживеете там където
садите дърветата действията пак ще са половинчати. Децата ни
заслужават да направим усилие и превърнем Земята в райска градина, което
не е трудно, ако възвърнем разума и любовта в сърцата си. Нека
го направим Заедно, за да няма повече дни като днешния. Обичам Ви и
обичам Земята. Знам, че ще успеем. Вярвам, че все още имаме малко време П.п:
РОДОВО ИМЕНИЕ - къща с двор с размер от 10 декара, частна собственост
на семейството и рода. Върху него се изгражда самоподдържаща се
екосистема (гора, езеро, зеленчукова и плодна градина, поляна),
включваща домашните и горските животни, по такъв начин, че срещу
минимално вложени усилия от стопаните, тя им осигурява чиста, прясна
храна, жива вода и чист въздух. Носи радост и здраве, запазва любовта в
семействата, води до независимост от менящите се социални, религиозни и
политически системи за поколения напред. Възпитанието на децата в тази
среда развива максимално заложбите и дарованията, за да израстнат
мислещи и способни на щастие човеци. С всяка изминала година Родовото
имение увеличава своята парична стойност, ставайки безценна за децата и
внуците ни.Косьо
|