За да няма дни като 8 февруари 2012

Есе по повод трагедията с прелелия язовир залял селото. Косьо
В деня на национален траур, ще си позволя да споделя обзелите ме мисли...

Преди 6 години, когато отидох да живея на полето, осъзнавах и заявих, че го правя, за да дам пример как с промяна на начина на живот, можем да помогнем на себе си и на майката Земя. Последваха ме неколцина. Поздравявам ги за смелостта.

Сега майката Земя се справя с тоновете химикали, мръсни мисли и действия, които изливаме ежедневно и ни предупреждава с тези очистващи действия във вид на обилни валежи и наводнения. Да! Има жертви и за да няма повече, замислете се не е ли по-добре, голяма, критична маса от хора да заживее в хармония с природата, вместо да чакаме по-тежки катаклизми да ни събудят и да се осъзнаем. Всекидневно причиняваме сами катастрофата с действия и бездействия.

Извинете, ако звуча назидателно, но мисля, че изказвам становището на Земята, на растенията и животните, за които повечето хора не смятат, че имат право на глас. А те имат. И със сигурност животните не искат да бъдат лишени от територия, храна и вода, а ние това правим. Не искат да бъдат затваряни в клетки и угоявани, за станат наша храна, изминавайки преди това хиляди километри, за което се харчи петрол изтръгнат от гръдтта на земята насилствено. Със сигурност са против да ги гоним из полята събота и неделя и да стреляме по тях като обезумели, за да задоволим ниските си страсти и да повдигнем ниското си мъжко самочувствие.
Искам да кажа нещо и на градските вегетарианци. Всеки, който си купува хляб в града, или растения произведени чрез методите на интензивното земеделие, инвестира пари в изораването на земята, което води до ерозия. Инвестира в замърсяването с химикали (торове и хербециди), защото почти всички фермери ги използват, плаща за замърсяването на реките и водоемите (Анастасия твърди, че една цивилизация която има претенции, изпуска само чиста вода на изхода си, а ние имаме на изхода клоака. Тогава високоразвита цивилизация ли сме наистина и какво са „диваците”, които не замърсяват водата си?). Химикалите така или иначе отиват после във водата. (Бил Молисън твърди, че цивилизация, която използва земите си основно за производство на жито е обречена на загиване). Това изтощава земята и я прави негодна за използване от бъдещите поколения. Той предлага да се консумират много повече зеленчуци, ядки, плодове и мед, които са продукт и на дърветата, които са незаменими за придобиване устойчивост на екосистемата. Коренните народи по света го доказват с историята си.

Имам право на тези остри думи, защото съм променил живота си и съвестта ми е чиста за тези неща. Но това не спаси от удавяне хората, заляти от приливната вълна на скъсаната язовирна стена.
Предствете си само за момент, че преди 6 години, хиляди хора бяха приели идеята за Родовите имения и бяха се заели с реализирането и, без да чакат помощ от държавата:

Всяко подобно семейство сега щеше да има екологичен дом, млада гора и овощна градина, чисти зеленчуци. Запас от храна и дърва за зимата, за да е независим от природните стихии и да не се страхува, че пътищата са блокирани и хляба свършва по магазините. Нямаше и водата да ги залее, защото всеки щеше да има в мястото си езерце (то е част от стратегията описана за изграждане на Родово имение) и така щеше всяко семейство да има на собствена територия чиста вода в езерото си, което дори и да прелее или скъса стената си, със сигурност няма да убие никого поради малкия си обем. Сега вече е очевидно, че големите язовири са бедствие, предизвикано от струпването на хората в градовете и неестествения им начин на живот. Това може да се промени, когато хората опразнят опасните места наречени градове и се заселят и изградят своите Родови имения. Тогава големите язовири ще станат излишни и земите ще възвърнат предишното си предназначение на гори, поля и земя за отглеждане на храна. Защото сега язовирите са екологично бедствие и непрекъсната заплаха именно за жителите на същите големи градове. Спука ли се стена, а над повечето градове има голям язовир, последствията ще са трагични. Така че, призивът ми е: осъзнайте и напуснете тези опасни места за живеене.Там няма чиста храна вода и въздух. В тях сте обречени да работите по 8 часа на ден, за да си купите мръсна вода, храна и въздух. Те никога няма да станат чисти в градовете. Вероятно в началото, ще ви е трудно, но после ще се радвате, че сте създали за себе си и децата си живи места. Наградата ще е смеха на децата, песента на птиците, чистата храна вода и въздух, усмивките на съседите ви, с които творите зедно нов хармоничен живот, зарадваната и спасена майка Земя, спряла катаклизмите унищожили предишните цивилизации.

Повече така не може да се живее, ясно е вече и за слепците...

Каква е алтернативата ще попитат не информираните:
anastasia.ru - идеята за Родовите имения на Владимир Мегре е една от най-добрите, които съм виждал и от 6 годишния си опит и живеейки по този път мога да го потвърдя.

Така че: за да няма наводнения, трябва да се садят дървета; за да няма засушавания трябва да се садят дървета; за да има храна трябва да се садят дървета.

Да садите дървета е добро начало, но ако не излезете от градовете и не заживеете там където садите дърветата действията пак ще са половинчати.
Децата ни заслужават да направим усилие и превърнем Земята в райска градина, което не е трудно, ако възвърнем разума и любовта в сърцата си.

Нека го направим Заедно, за да няма повече дни като днешния. Обичам Ви и обичам Земята. Знам, че ще успеем. Вярвам, че все още имаме малко време

П.п:

РОДОВО ИМЕНИЕ - къща с двор с размер от 10 декара, частна собственост на семейството и рода. Върху него се изгражда самоподдържаща се екосистема (гора, езеро, зеленчукова и плодна градина, поляна), включваща домашните и горските животни, по такъв начин, че срещу минимално вложени усилия от стопаните, тя им осигурява чиста, прясна храна, жива вода и чист въздух. Носи радост и здраве, запазва любовта в семействата, води до независимост от менящите се социални, религиозни и политически системи за поколения напред. Възпитанието на децата в тази среда развива максимално заложбите и дарованията, за да израстнат мислещи и способни на щастие човеци. С всяка изминала година Родовото имение увеличава своята парична стойност, ставайки безценна за децата и внуците ни.
Косьо

Comments