Ричард Бах – „Едно“
Откъс...
„- Как можем да донесем любов на нашия свят? – попита Лесли.
– Той е пълен с толкова много заплахи, толкова много...Атили!
Пай помълча един миг, търсейки какво да ни разкаже, после
нарисува малък квадрат на пясъка.
-
Да приемем, че живеем на ужасно място: в Града
Заплаха – каза тя, като докосна квадрата. – Колкото по-дълго живеем там,
толкова по-малко ни харесва. Там има насилие, разрушение, не ни харесват
хората, не ни харесва избора, който са направили, ние не принадлежим там. Град
Заплаха не е нашият дом!
Тя начерта извът квадрата вълниста линия
със завои и зиг-закове. В края на линията нарисува кръг.
-
И така, един ден си събираме багажа и заминаваме
да търсим град Мир. – Тя проследи трудния път, който бе начертала, проследи извивките
и завоите му с пръст. – Избираме леви завои и десни завои, широки пътища и
преки пътеки, следваме картата на най-високите си надежди и ето ни накрая –
стигаме в това спокойно местенце.
Кръгът в пясъка беше Град Мир и пръстът на
Пай спря там. Докато говореше, тя засади тънки вечнозелени клонки за дървета в
пясъка.
-
Ние намираме своя дом в Мир и като поопознаем
хората, откриваме, че те споделят същите ценности, които са ни довели и нас
тук. Всеки си е намерил своя собствен път, следвал е собствената си карта до
това място, където хората са предпочели да изберат любов, радост и доброта – и
един към друг, и към града, и къз земята. Ние не трябва да убеждаваме никого от
Град Заплаха да дойде с нас в Мир, ние не бива да убеждаваме никого, освен себе
си. Мир вече съществува и всеки, който пожелае, може да отиде там, когато реши.
Тя ни погледна, почти стеснявайки се от
своя разказ.
-
Хората от Мир са научили, че омразата е любов
без истина. Защо да говорим лъжи, които ни разделят едни от други, и да се
унищожаваме, когато истината е, че сме едно цяло? Хората от Град Заплаха са
свободни да изберат разрушението, а ние сме свободни да изберем мира.
-
С времето други хора от Град Заплаха може също
да се уморят от насилието, може да последват собствените си карти до Мир, да
направят същия избор, който сме направили ние – да обърнат гръб на
разрушението. Ако всички те направят този избор, Град Заплаха ще се превърне в
призрачен град.
Тя начерта на пясъка осморка, плавно
извиващ път между Мир и Град Заплаха.
-
И един ден хората в Мир си спомнят, изпитват
любопитство и може да посетят руините на град Заплаха, за да видят, че след
като са изчезнали разрушителите, отново е станала видима истинската
действителност: бистри потоци вместо течащи отрови, нови гори на мястото на
изчезналите и на мините, птици, запели в чистите небеса. – Пай засади още вейки
в новия град. – И хората от Мир свалят табелата, увиснала накриво пред града,
знака, на който пише „Град Заплаха“ и слагат нова табела: „Добре дошли в
Любовта“. И някои от тях се връщат да разчистят руините, благородно да
възстановят главните улици и си обещават, че градът вече ще живее така, че да
отговаря на името си. Въпрос на избор, скъпи мои, виждате ли? Всичко е въпрос
на избор! “
Кои сме ние ли? Ние сме тези които избраха да сътворят Град Мир!