Ричард Бах – „Едно“

Откъс...

„- Как можем да донесем любов на нашия свят? – попита Лесли. – Той е пълен с толкова много заплахи, толкова много...Атили!

Пай помълча един миг, търсейки какво да ни разкаже, после нарисува малък квадрат на пясъка.

-          Да приемем, че живеем на ужасно място: в Града Заплаха – каза тя, като докосна квадрата. – Колкото по-дълго живеем там, толкова по-малко ни харесва. Там има насилие, разрушение, не ни харесват хората, не ни харесва избора, който са направили, ние не принадлежим там. Град Заплаха не е нашият дом!

Тя начерта извът квадрата вълниста линия със завои и зиг-закове. В края на линията нарисува кръг.

-          И така, един ден си събираме багажа и заминаваме да търсим град Мир. – Тя проследи трудния път, който бе начертала, проследи извивките и завоите му с пръст. – Избираме леви завои и десни завои, широки пътища и преки пътеки, следваме картата на най-високите си надежди и ето ни накрая – стигаме в това спокойно местенце.

Кръгът в пясъка беше Град Мир и пръстът на Пай спря там. Докато говореше, тя засади тънки вечнозелени клонки за дървета в пясъка.

-          Ние намираме своя дом в Мир и като поопознаем хората, откриваме, че те споделят същите ценности, които са ни довели и нас тук. Всеки си е намерил своя собствен път, следвал е собствената си карта до това място, където хората са предпочели да изберат любов, радост и доброта – и един към друг, и към града, и къз земята. Ние не трябва да убеждаваме никого от Град Заплаха да дойде с нас в Мир, ние не бива да убеждаваме никого, освен себе си. Мир вече съществува и всеки, който пожелае, може да отиде там, когато реши.

Тя ни погледна, почти стеснявайки се от своя разказ.

-          Хората от Мир са научили, че омразата е любов без истина. Защо да говорим лъжи, които ни разделят едни от други, и да се унищожаваме, когато истината е, че сме едно цяло? Хората от Град Заплаха са свободни да изберат разрушението, а ние сме свободни да изберем мира.

-          С времето други хора от Град Заплаха може също да се уморят от насилието, може да последват собствените си карти до Мир, да направят същия избор, който сме направили ние – да обърнат гръб на разрушението. Ако всички те направят този избор, Град Заплаха ще се превърне в призрачен град.

Тя начерта на пясъка осморка, плавно извиващ път между Мир и Град Заплаха.

-          И един ден хората в Мир си спомнят, изпитват любопитство и може да посетят руините на град Заплаха, за да видят, че след като са изчезнали разрушителите, отново е станала видима истинската действителност: бистри потоци вместо течащи отрови, нови гори на мястото на изчезналите и на мините, птици, запели в чистите небеса. – Пай засади още вейки в новия град. – И хората от Мир свалят табелата, увиснала накриво пред града, знака, на който пише „Град Заплаха“ и слагат нова табела: „Добре дошли в Любовта“. И някои от тях се връщат да разчистят руините, благородно да възстановят главните улици и си обещават, че градът вече ще живее така, че да отговаря на името си. Въпрос на избор, скъпи мои, виждате ли? Всичко е въпрос на избор! “

Кои сме ние ли? Ние сме тези които избраха да сътворят Град Мир!