Малко повече за мен

Едно интервю за OpenOm

Защо започнахте да се интересувате от пермакултура , екологично строителство и живот в хармония с природата?

Интересът ми към тези теми е обусловен от различни причини. Като малък бях много болнав. Майка ми,  лекар вътрешни болести, почина, когато бях на 10 години. Тогава реших да спра да пия лекарства. Това решение сериозно промени живота ми. Станах по-здрав и започнах да осъзнавам, че не всичко което възрастните ми казват е истина. Започнах да се съмнявам. Същевременно получих и тежко акне през пубертета. Решението дойде след дълги години на проба на какво ли не. Оправих се със спорт и планини... Тези неща възпитаха в мен сериозно уважение към силите на природата и към себе си, за това че съм се справил. С времето разбрах, че не е достатъчно само да имам добри градски екологични практики или да ходя на планина събота и неделя. Това помагаше на личното ми здраве, но не спираше консумирането на ресурси от мен самия, тъй като продължавах да живея в града. Тогава започнах да търся изход. Оказа се, че пермакултурата която открих по-късно(преди около 7-8 години), дава много отговори на редица въпроси. Разбрах, че трябва да се махна от града и да го направя разумно с добра стратегия. Отдавна не харесвах и градските жилища, които колкото и луксозни да са, не ме радваха особено. Нещо в мен зовеше за промяна.

Как се реши на тази важна стъпка да превърнеш идеята в реалност и да заживееш в Родово имение? Разкажи накратко какво представлява Родовото имение и Родово селище.

Решението дойде неочаквано. Бях се запознал в планината с човек, който четеше много. Той ме ми предостави за четене езотерична литература. Един ден ми разказа много интригуващо, за книгите на Владимир Мегре, където е описана идеята за Родовото имение. Зачетох първата книга в службата(работех в компютърен сервиз по това време). Книгите ме грабнаха и за няколко дни ги прочетох и на хартиен носител. Вече носех отговора в сърцето си. Знаех как да изляза  от града. Трябваше да намеря и съмишленици. Разбира се, разказах за тази своя идея и на жена ми. Отначало и тя се запали, но впоследствие пътищата ни се разделиха. Сигурен съм, че взехме правилното решение, защото всеки продължи да живее там където желае. Детето  ни остана при нея. Междувремено се бях запознал в интернет и с други хора, съмишленици,  които искат да изградят селище от Родови имения. Сред тях намерих и жена, с която решихме заедно да стартираме този проект. Самия проект накратко е следния:

РОДОВО ИМЕНИЕ - къща с двор с размер от 10 декара, частна собственост на семейството и рода. Върху него се изгражда самоподдържаща се екосистема (гора, езеро, зеленчукова и плодна градина, поляна), включваща домашните и горските животни, по такъв начин, че срещу минимално вложени усилия от стопаните, тя им осигурява чиста, прясна храна, жива вода и чист въздух. Носи радост и здраве, запазва любовта в семействата, и води до независимост от менящите се социални, религиозни и политически системи за поколения напред. Възпитанието на децата в тази среда развива максимално заложбите и дарованията, за да израстнат мислещи и способни на щастие човеци. С всяка изминала година Родовото имение увеличава своята парична стойност, ставайки безценно за децата и внуците.

Успявате ли да намерите съмишленици и как реагираха близките и приятелите ви, когато споделихте с тях своето намерение?

Всички бяха изненадани, макар и да знаеха, че като си наумя нещо обикновено нищо не ме спира да го направя. Повечето роднини не ме разбраха, но не ме и обвиниха. Други подведени от клеветящи статии в медиите, дори искаха да ме вкарват в „заведение”. Както и да е.  Сега гледам с усмивка на това, но тогава наистина не бе приятно. Все пак светлата мечта и убеждението, че поставям основите на коренно различен живот от консуматорския в града ми даваше сили да продължавам напред. Имах и подкрепата на жената до себе си, съседи които също си купиха парцели в близост до моя, приятели и съмишленици.

Спомняте ли си първия ден, който прекарахте изцяло в родово имение Изворче? Какво беше усещането?

В началото имах огромен ентусиазъм. Излизах от оковите на града и отивах към свободен живот. Заселихме се със съсед през пролетта на 2006 година в поле до гр.Елхово. Имах бленувата земя и сега оставаше да предприемем конкретни стъпки по нея. За начало заживяхме в палатки,  които сложихме под сянката на едно дърво. Нощите бе студено, температурата падаше и под нулата. Аз бях скъсал с града, напуснах и работа. Финансите ги осигуряваше приятелката ми, която продължи част от времето да работи в града.

След  две седмици се пренесохме на участъка си и изпитвах неописуема еуфория. Сега всичко зависеше от мен и уменията ми. Нямаше място за хленчене и оправдания. Чувствах се като Бог на който му предстои да сътвори Земята. Земя за моето семейство с всичко което считаме за необходимо, не нарушаващо принципите на пермакултурата и вдъхновено от идеите в книгите на Мегре. В действителност тези книги извършиха с мен магическо преобразувание и пробуждане на съзнанието, което ми позволи да направя тази твърде смела за тогава крачка. В България все още нямаше такива места. Тепърва това движение щеше да се развива през годините.

Чувствах се много ентусиазиран да садя дървета, храсти, да покажа на майката Земя любовта си. Да отгледаме храна със собствените си ръце. Оказа се трудно, но забавно. Чувствах и лечебен ефект от заниманието със земята. Емоционалните рани натрупани в града бавно започнаха да се разкриват, а някой и да зарастват.

Стоежа на къщата от бали слама, също бе едно от най-приказните преживявания. Приятелката ми изготви и начерта проект  и с помощта на съсед за едно лято и есен я построихме. Това бе като забавна игра. Възвърнах си усещането да се забавлявам като дете и то с полезни дейности- садене и строеж. Беше прекрасно. Работата с ръце и с естествени материали носи удовлетворение и лекува душата.

Какви са най-големите трудности, с които се сблъскахте в началото и как се справихте с тях?

 Трудности има и те не са малко. Повечето са свързани с това,  че всичко е нещо ново (или вече забравено старо) и тепърва има да измисляш и правиш много неща . Връзката между поколенията е прекъсната и сега опита за земеделие и начин на живот трябва да го събираме като скъпоценни перли пръснат из различни източници. Слава Богу имаме интернет, а там може да се намери достатъчно  информация за строителството с естествени материали, плетенето на кошници, рециклирането, пермакултурата, семейните празници и традиции. Разпитваме и местни възрастни хора, които пазят в себе си безценни знания, които си струва да се запишат и да им се даде право на нов живот в новите екоселища.

Най-трудно е да се справиш със себе си. Със собствените си вярвания, осъждане, начин на мислене получени от родителите и приети от обществото програми.  Но това е път който всеки сам решава  как да извърви. Този който съм избрал макар и труден, ме кара да се чувствам по-щастлив, полезен и разполагащ с  достатъчно ценни близки и далечни цели. Чувствам се жив.

Нещата от материален характер от рода на: от къде да намеря земя, пари, храна, са важни до момента до който не разбереш, че с позитивно разумно мислене можеш да постигнеш много повече, отколкото с оплакване и оправдания. Когато искаш това силно, намираш начин да го постигнеш и биваш подкрепен. Но всичките желания, които те водят по погрешни пътеки, рано или късно водят и до задънена улица. Връщаш се и намираш отново друг път. Истинския майстор е гъвкъв и усеща с интуицията си, какво е вярното решение за сегашния момент, без да забравя далечната си цел, вдъхновяваща го да върви по пътя Родово имение.

По конкретно : трудно ми беше да се отуча да ям млечни продукти  и яйца. Когато успях, обаче, алергията и асмата ми изчезнаха. Трудно ми беше да отвикана от някои „благинки” на цивилизацията, като тока и течащата вода във вида в който ги познаваме. Сега имам слънчев панел и вода от резервоар и езеро. Трудно е да се свикне със сравнително по- усамотения живот. Направихме и някои грешки поради които, не се създаде чувство за общност с всички съседи и поради това, потребността ми от социални контакти не е достатъчно задоволена. Имахме и финасови трудности, травми(падания от коня), трудности свързани с комуникацията в семейството и в групата. За част от тези трудности намерих решение, за други продължавам да търся. Това е процес и е добре когато можем да се поучим от грешките.

През 2011г. се разделихме с приятелката ми. С жената която ме бе вдъхновявала и подкрепяла през тези години, не намерихме начин да се справим с емоционалните рани,които си бяхме нанесли и се наложи да се разделим. Месец след това, при мен дойде жена антрополог да проведе изследване. С нея се изследваме и до настоящия момент.

Сега, след като вече имате натрупан опит, кои са най-ценните неща, които ви дава този начин на живот? И липсва ли ви нещо от живота в града?

Най-ценният дар, който получих е вярата в себе си. Мога да направя вдъхновен и къща и овощна градина и зеленчуци и кон да впрегна и дървата да си нарежа. И никой не ме е учил. Израсъл съм в града. С дядо ми, на когото съм благодарен, съм копал лозе, но нямах сериозен земеделски опит преди да дойда. Това означава, че всеки може стига докъдето пожелае стига да си повярва. В града ни убеждават, че  сме зависими и слаби и не можем да се справим без технократската система, която се грижи за нас. Вятър и мъгла, това е внушение в което сме повярвали. Ние можем и особено като си помагаме и организираме екоселища, можем всичко. Истинското предизвикателство е именно създаването на общност от осъзнати хора, които да си взаимодействат съзнателно, движени от една обща цел. Чиста природа, творчество, щастие за нас и децата ни, радост от сътвореното. Бъдещето ще бъде на хората живеещи в такива общности и то е прекрасно.

Аз съм роден и израсъл в София. Свикнал съм с много неща там, но си дадох сметка, че тези които най-много ми липсват, нямат общо със самия град. Това са Витоша, парковете, приятелите, които останаха там. Със семейството си се виждам, когато ходя в София. Детето ми идва лятото и може да се потопи и в моята реалност. То има избор.

Предполагам, че няма такова нещо, като „обичаен ден” за вас и живота ви донякъде следва ритъма на смяната на сезоните. Но все пак как протича един ден в „Изворче”?

Сутрин ставам и виждам през стъклото изгряващото слънце. Отправям позитивни мисли към хората и природата и се настройвам положително към деня, с кратки практики по йога, паневритмия или просто се разхождам из градината и слушам мислите на растенията. ДА, те също общуват. Поглаждам листата и плодовете, радвам се на росата и многото насекоми, паячета и мравки. Ако събудим детето в нас тези неща са приказно интересни. Опитвам се да разбера насекомите. Те трябва да имат някакво разумно предназначение. Ако ги разберем правилно можем и по-добре да направим нашия пермакултурен план за градина гора. Стигнахме и до любимата ми тема - дърветата. Много ги заобичах. Те са възхитителни. Садя всякакви- овощни, горски. В този процес  се сливам с тях и чувствам нещо което е повече от радост. Чувствам тяхната радост, дори когато ги садя или премествам или поливам. Мулчирам доматите в градината и виждам един гущер. Следим се известно време. Няма ми доверие. След това отивам при пчелите. Или те кацат по мен. Понякога жилят, но това пак е добре . Отровата им е лечебна за болести като множествената склероза и артритите. Отивам да видя коня и да донеса малко пясък с него за строежа и градината. Често коня е превъзбуден и доста бързо тръгва към реката. Там си взимаме и по една баня в чистата хладна вода. Връщаме се с пълна торба с коприва и си правим салата, печен хляб от пълнозърнесто брашно с домашна закваска. Тук ядем по -малко, защото стреса е по-малко и храната по-качествена. Храната произведена със собствените ни ръце лекува и тялото и душата. Сложили сме и от нашия спанак. След кратка следобедна дрямка кося трева за коня за зимата и след това отивам да се видя със съседа да разменим по някоя дума. Вечерта поливаме дърветата и градините и със сладка умора на очите гледаме пълното със звезди небе. Очите бавно се затварят и заспивам с усмивка на уста. Днес бе щастлив ден, а утрешния ще е още по-хубав.

Някои хора, прочитайки това, тайничко ще си помечтаят да имат вашия начин на живот. Но за много от тях идеята да изоставиш всичко и да се впуснеш в нещо напълно непознато изглежда плашеща. Какво бихте им казали?

Бъдете разумни, но не се страхувайте. Това което сега ви се вижда сигурно при живота в града е обречено на провал и е илюзия. Там вие сте роби на система която ви кара да мислите че сте свободни и парите са еталон за щастие. Тази ситема вече рухва пред очите ни. Замислете се, не е ли по-добре доброволно да направите и вие крачка към живот в общност в хармония с природата. Да промените доброволно консуматорските си практики и да се доверите повече на собствената си душа. Тя знае кое е истина. Разбира се, може да не ми се доверите и да отречете всичко това, но поне подложете на съмнение  всичко, в което са ви научили да вярвате до сега.  Вижте срутващия се пред очите ви свят и потърсете честно информация за причините. Потърсете и решенията. Ако сте честни със себе си ще намерите отговорите.

Мечтайте и  действайте смело и разумно! Време е.


Comments